До г-н Иван Сираков
Директор на дирекция “Консулски отношения”
Министерството на външните работи

Уважаеми г-н Сираков,

Обръщам се към Вас в качеството Ви на директор на Дирекция “Консулски отношения” към Министерството на външните работи. Именно Ваша отговорност е организацията на консулското обслужване на българите в чужбина, а така също изготвянето и осъвременяването на нормативната база по консулски въпроси и за присъединяването на страната към европейската “Зона на свобода, сигурност и правосъдие”. Причините да Ви пиша отворено писмо са две: първо, поради невъзможността да получа от Вас формален или неформален отговор на направеното през миналата година предложение за подобряване ефективността на работата на консулството в Шотландия и второ, имайки в предвид важността на разглеждания въпрос по този начин да дадем възможност на гражданите и институциите които имат отношение към консулското обслужване да изразят своето отношение във форума което ще бъде открит на 13 март на уебсайта на българското консулство в Шотландия –www.bulgarianconsulatescotland.org.uk.

Моето лично мнение е, че в консулските и дипломатическите представителства на България в чужбина както и в Дирекция “Консулски отношения” към Министерството на външните работи все още се срещат престъпна незаинтересованост спрямо проблемите на българите в чужбина и престъпна неграмотност по отношение на съществуващите положителни консулски практики в страните от Европейския съюз.

До този извод стигнах след многодишни наблюдения ( oт 1999 г.) върху работата на по-горе споменатите институции, разговори с техни представители и много наши сънародници в чужбина, а така също след като се срещнах лично с голям брой консули и почетни консули на европейски държави и се запознах в детайли с тяхната работа. Проучих подробно и международните конвенции и българкото законодателство засягащо консулската дейност. Причината за задълбочения ми интерес в тази област бе инициативата на шотландско-българската асоциация за създаване на българско консулство в Шотландия, ръководено от почетен консул. Такива форми на консулски представителства съществуват в Шотландия и много груги страни (включително и България). Когато се прилага правилно, това е една много ефективна форма за консулско обслужване на населението, особено в райони с малка численост на българската колония, където не е икономически обосновано да се създават скъпо струващи на данъкоплатеца щатни консулства. Както Ви е известно, почетните консули не получават заплати и работят на доброволни начала.

За съжаление, противно на почетните консули на страните членки на Европейския съюз, почетните консули на България не извършват консулски услуги. Вина за това носи Министерството на външните работи и по-конкретно ръководената от Вас дирекция. Именно Ваше задължение е да предприемете необходимите административни мерки, включително снабдяването на почетните консули с необходимия инстументариум за извършване на консулски услуги. Поради Вашето нежелание да организирате тази дейност Вие лишавате голям брой българи живеещи в чужбина от правото ми на удобен достъп до този вид административни услуги. Извършването на консулски услуги от почетните консули съответства на практиката в държавите от Европейския съюз, на международните конвенции и на българското законодателство. Така например член 5/2/ 1-8 от наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни /нещатни/ консулски длъжностни лица приета с ПМС No 141 от 19 юли 1991 г. дава право на почетните консулски длъжностни лица да изпълняват консулски услуги включително нотариални услуги, приемане на документи за издаване на задгранични паспорти и др. Въпреки, че въпросната наредба бе обновена наскоро с постановление No 311 от 19 декември 2003 г, правото на почетните консули да извършват консулски услуги бе запазено, съгласно член 10 от наредбата.

Въпреки очевидната полза, икономическа обоснованост, наличието на утвърдена положителната практика в страните на европейския съюз и съответствието с международните конвенции и българските закони българските почетни консули не изпълняват консулки услуги. Вина за това носите Вие и ръководената от Вас дирекция. Въпреки, че през миналата година ми бе предоставен печат за заверка на пълномощни, извършването на тази консулска услуга не задовлява потребностите на българските граждани в Шотландия. Освен това предложената процедура бе ненужно усложнена. Понастоящем основната нужда е от подаване на заявления за издаване на лични документи в България от пълномощник. Аз като почетен консул мога да заверявам пълномощното но не и заявлението и в крайна сметка нуждаешите се от тази услуга трябва да пътуват до Лондон. Миналата година предложих да ми бъде разрешено освен заверка на пълномощни да извършвам заверка на заявления за издаване на лични документи и издаване на документ за пътуване при загубен международен паспорт но това предложение не среща разбиране от Вашата дирекция.

За съжаление, липсата на желание за решаване на проблема с консулските услуги не е единственната проява на престъпна незаинтересованост спрямо проблемите на българите в чужбина.Така например, не виждам как би могло да бъде оценено като грижа към българската колония в Шотландия или даже като плод на здрав разум решението консулския окръг на почетния консул да обхваща по същество част от населено място. Вина за това парадоксално решение носи Вашата дирекция, съвместно с българския посланик в Лондон. Надявам се че Ви е известно, че според Виенската конвенция за консулските отношения (1963 г.) почетния консул има правомощия само на територията на консулския окръг. По този начин лишихте огромната част от българската колония в Шотландия от консулски услуги и защита. В допълнение , решението да се създаде консулство вместо генерално консулство бе възприето като обида от редица шотландци. За разлика от България страните от европейския съюз имат генерални консулства в Шотландия, които се ръководят от щатни или нещатни генерални консули.

Освен в дейността на почетните консули сериозни проблеми по отношение на защита на интересите на българските граждани в чужбина съществуват и в работата на щатните консулски и дипломатически представителства. Случаите на престъпна незаинтересованост на нашите дипломатически представителства към съдбата на българите в чужбина не са изолирани и в миналото за били причина за трагични последствия, какъвто според мен е случаят с ареста българските медицински сестри в Либия. Ако българското дипломатическо представителство в Либия бе проявило заинтересованост към съдбата на арестуваните медицински работници това би предотвратило техните мъчения и изтръгването на “самопризнания” на два пъти пред различни институции. Трагедията на българките в Либия тежи и на съвестта на нашето консулско и дипломатическо представителство в тази страна.

Същевременно искам да подчертая, че в контактите си с представители на консулски служби съм се срещал с много отговорни и всеотдайни служители, които изцяло се се посветили на своята отговорна мисия и нерядко отделят лично време и средства за защита на интересите на български граждани в чужбина. Това обаче се дължи не на, а въпреки ниския стандарт в работата на Вашата дирекция.

Призовавам Ви да загърбите самодоволството и добрите самооценки и да се захванете здраво за работа. В тази връзка си позволявам да предложа на Вашето внимание следните конкретни мерки за издигане качеството на работата на консулските представителства, включително и на почетните консули на равнището на останалите държави от европейския съюз.

• Да се предприемат необходимите административни мерки, за снабдяването на почетните консули с необходимия инструментариум за извършване на консулски услуги.
• Основен критерий при определянето на нови почетни консули да бъде тяхното желание да изпълняват консулски услуги и да предоставят телефон за връзка с нуждаещи се български граждани
• Да се подобри обратната връзка между почетните консули и дирекция “Консулски отношения” към министерството на външните работи. Всички запитвания от почетните консули да се завеждат и да получават своевременен отговор.
• Всички български дипломатически мисии да гарантират наличието на 24 часово дежурство и телефон за връзка с нуждаещи се български граждани.
• Консулските служби на България в чужбина да се задължат да дават своевременен отговор на запитвания от български граждани. Дирекция “Консулски отношения” да изпълнява ефективен контрол върху този аспект на тяхната дейност.

Считам, че решаването на проблемите с консулските услуги ще допринесе за приобщаването на огромния човешки, икономически и интелектуален потенциал на българите в чужбина към Родината. Вярвам, че с общи усилия можем бързо да решим този проблем. Затова призовавам гражданите и институциите които имат отношение към консулското обслужване да изразят своето отношение по този въпрос във форума което ще бъде открит на уебсайта на българското консулство в Шотландия: www . bulgarianconsulatescotland . org . uk на 13 март 2006 г.

Ваш,

Професор Николай Желев
Почетен консул на България в Шотландия (Дънди)
10 март 2006 г.